Поставяне на граници

Поставяне на граници с любов

Процесът на поставяне на граници може да бъде голямо предизвикателство за родителите. Ето няколко практически насоки:

Поставяме граница спрямо себе се, а не спрямо детето. Това става, когато говорите с личен език, а изказванията са свързани с вашите чувства, желания, усещания. Например „Не искам да бъркаш в контакта, защото се страхувам“, „Не ми харесва да хвърляш играчки, това ме изнервя“ и т.н. Доскоро се използваше обратният подход – граница спрямо детето, напр. „Лошите деца правят така“, „Не бъди непослушен, нахален и т.н.“, или подход с обясния. Тези подходи вече не работят, защото ние сме различни и децата са различни. За едно дете на тази възраст е много трудно да разбере обяснения, тъй като нещата в главата му не стоят така както в нашите глави. Трудно му е и да разбере абстрактни понятия като лош или непослушен. Това, което може да разбере обаче, е че мама се чувства ядосана и не иска това. Разбира го, защото знае какво е да си ядосан и да не искаш нещо, и защото, макар и не винаги да не се вижда, го е грижа за чувствата ви.

Потребността на детето – със сигурност не е нужно да задоволяваме всяко желание на децата, но е нужно да отговаряме на нуждата да бъдат взимани насериозно и уважавани. Това става, когато подхождаме с разбиране и съчувствие към техните искания и не забравяме, че за нас може да са глупост, но за тях да са най-важното нещо на света в момента. Това, разбира се, не винаги е възможно, защото сме хора и понякога нямаме капацитет, но е добре да го държим в главата си и да опитваме. Например „Разбирам, че искаш много да ядеш сладолед, но аз не искам да ти давам, защото е студено и се притеснявам да не се разболееш. Сигурно си много разочарован, и аз бих се ядосала на твое място. Чакаш го цял ден“. Когато се напрегне или изнерви, питайте го дали е ядосан, дали се е изнервил.. Отразете чувствата му, това ще му помогне да разбере себе си и да се успокои. 

Алтернатива – когато не даваме алтернатива, детето остава с фрустрацията от нереализираното си желание и без идея как да се справи или да го замести. Когато родителят дава алтернатива, това създава у детето още по-голямо усещане за уважаване и приемане насериозно на неговите нужди. Пример: „Не искам да лапаш мръсните фасове от земята, защото се притеснявам. Виждам, че са ти интересни, искаш ли да ги носиш до кофата и да ги хвърляш вътре. Какво ще кажеш?“

Синхрон между чувства и поведение – много е важно родителят да е автентичен и искрен в реакциите си, защото децата усещат разминаванията и това ги обърква. Ако сте ядосани, кажете го, много по-напрягащо е за детето да ви усеща ядосани, но видимо да се опитвате да изглеждате усмихнати и спокойни. Това може много да го напрегне и в следствие да ви провокира, докато не изкара от вас това, което наистина изпитвате.

Последователност и категоричност  – Последователността е изключително важна, за да разбере детето, че на вашите думи може да се вярва. Когато заявявате нещо, важно е да го спазите след това. Въпреки че за детето границата е нежелана, то ще я приеме, ако усети, че вие сте категорични. Важна част от последователността е да реагирате на едни и същи неща по един и същи начин (разбира се, когато няма обстоятелства, които да налагат обратното). И не на последно място – съзвучието между родителите. Ако сте на различни мнения, по-добре е единият да остане в ситуацията и да постави границата, защото иначе за детето би било объркващо.

Когато използваме заплахи или предупреждения/условия, това бикновено идва от усещането ни за безсилие. Заплахата в конкретен момент може да сработи, защото предизвиква страх, но в дългосрочен план не е много полезна, защото не учи детето на саморегулация и осмисляне на поведението. Добра алтернатива на заплахата е да кажете, че се чувствате безсилни, писнало ви е и не можете повече да търпите. Дори съпроводено с повишаване на тон, това би било естествено човешко изразяване, от което ще ви олекне, а детето ще разбере, че е прекалило.

 Границите са изключително важни, но не бива да се превръщат във фон за детето. Понякога това е причината само по-високият тон да въздейства. Ако то не реагира, по-добре спрете и помислете какво да промените в изказването или отношението си. Повтарянето на същото обикновено не променя нещата. 

 

%MCEPASTEBIN%