Д-р Мария Монтесори

Мария Монтесори е родена през Август 1870 в провинция Анкона , Италия. Будна и независима по природа, тя завършва техническо училище за момчета, учейки математика и инженерство. Въпреки това нейната голяма страст се оказва биологията, така тя решава да стане доктор. Въпреки предразсъдъците на своето време, след няколко опита, тя успява да влезе в Медицинския Институт в Рим, превръщайки се в първата жена завършила медицина в Италия. След завършването си работи в психиатрична клиника към университета в Рим. Работи с деца, които имат забавяне в развитието си и проблеми с ученето. Тя открива, че чрез нови подходи и методи на учене тези деца могат да се подобрят. Забелязва, че се нуждаят от стимулиране на сетивата. Монтесори стига да извода, че проблемите на тези деца не са медицински, а се отнасят до начина им на учене. Тя изпробва и създава дидактически материали, които стимулират и съдействат на детето да учи само. Постига големи успехи с децата, успява да научи няколко от тях да четат и да се явяват на изпити на равно с „нормални“ деца.

През Януари 1907, Мария Монтесори отваря първата Монтесори градина Casa dei Bambini в Рим за деца в неравностойно положение. Независимо от техния беден произход, скоро след отварянето, те започват бързо да учат и да се развиват, постигайки много добри резултати. Методът бързо набира популярност поради своята ефективност и днес има повече от 40 000 училища и градини по света. Мария Монтесори е един от революционерите в образованието. Тя поставя детето в центъра на обучението и смята, че то е водещото, а не възрастният. Вярва, че децата са движени от вътрешна съзидателна енергия, която им дава импулс да съградят себе си. Според нейната теория децата преминават през серия от „чувствителни периоди“. По време на тези периоди детето е силно привлечено от едни дейности, а към други остава безразлично. Ролята на учителя е да го наблюдава и да подготви достатъчно добра среда, която да стимулира неговото развитие по времето на тези периоди. Според Монтесори през първите шест години от живота си детето конструира своя характер и своята личност. Тя нарича този период „абсорбиращия ум“, защото детето попива всяка информация дълбоко в себе си и тя става част от него. Учителят в Монтесори педагогиката се обучава да наблюдава децата, да разпознава техните нужди, интереси и ниво на развитие. Той се учи да не се намесва и да помага, само когато е необходимо. Монтесори педагогът уважава детето и му помага по пътя към неговата независимост. Както казва Мария Монтесори в нейната книга „Абсорбиращия ум“, ролята на учителя е да стане невидим, а най-голямото признание за него е когато може да си каже: „тези деца не се нуждаят повече от мен“. Един популярен цитат на Мария Монтесори е: „никога не помагайте на дете със задача, с която може да се справи само“. Методът на Монтесори помага на децата да се развиват цялостно и в синхрон с природата. Тя вярва в естествените съзидателни сили на детето и именно затова смята, че е важно да следваме децата си.