Позитивно за кризата

Знаем, че кризата винаги идва, за да ни покаже, че сме загубили баланс, свързаност, смисъл. Знаем също, че от криза се излиза с осъзнаване. Хубавото в ситуацията с коронавируса е, че имаме точни и ясни инструкции как да подходим (обикновено в личния живот не е така). Но освен отговорно да спазваме практическите препоръки, за да се справим с трудната ситуация, в която се намираме, можем да я осмислим и от гледната точка на възможностите, които тя ни дава.
Да, нужно е да се разделим с безгрижието и свободата си, за да съдействаме на човечеството да се справи. В същото време обаче, както при всяка криза, ние получаваме възможност да получим, да научим, да дадем и да израснем. Обикновено и единствено чрез страдание човек съумява да се спре, да се задълбочи и да се развие. Така и в този момент, ограничавайки контактите си с външния свят, даваме поле на тези с вътрешния. Индивидуалната и глобалната психика работи бавно, има нужда от време и пространство, за да настигне препускащия и твърде динамичен живот. Тази извъндредна ситуация всъщност се явява възможност да се отработят иначе дълго отлагани процеси.
Плашещо и тъжно е какво се случва с хората по света, но тези дни виждаме и вдъхновяващи неща – въздухът се изчисти, звездите са по-ярки от всякога, обединихме се в името на здравето и живота, образователната система излиза от зоната си на комфорт... Макар и разделени, усещаме се много повече свързани и загрижени един за друг и за нашето цяло.

Какво хубаво се случва вътре в нас?

Преоткриваме ценността на живота

Свързваме се с чувството на благодарност за това, което имаме
Спираме с бързането
Разбираме, че можем повече с по-малко
Развиваме уменията си за търпение и чакане
Осъзнаваме, че не можем да имаме контрол над нещата извън нас, а често и над тези вътре в нас
Даваме полагащото се пространство на емоцията страх, за да спрем да бягаме и да се научим да се справяме с нея
Излизаме от зоната си на комфорт, следователно се развиваме
Учим се на приемане и смирение
Поемаме отговорност
Свързваме се дълбоко с любовта и грижата към родителите си
Учим се на самоподкрепа и себеуспокояване
Рязко пренареждаме ценностите си
Оставаме насаме със себе си и имаме възможността най-после да се чуем
Имаме повече време с близките си и с децата за нищоправене
Освобождаваме се от натрупани блокажи в отношенията - напрежението от стоенето заедно вкъщи води до ескалация на иначе неизказани и задържани конфликти, а тяхното излизане наяве дава възможност на хората да се изразят
Развиваме уменията си за адаптация и стратегиите си за справяне
Осъзнаваме зависимостите си
Развиваме своята креативност – по отношение на децата, комуникацията, бита
Осъзнаваме, че всички сме свързани
Повишава се нивото на емпатия в обществото
Поставя се серизоно въпроса за здравето и грижата за здравето
Осъзнаваме силата на природата и нуждата да я уважаваме и да се грижим за нея
Разбираме, че имаме способността „да си предаваме“ един на друг много лесно  - можем да я използваме да си предаваме доброта, светлина и любов